Историята на един “отказник” се използва за филм
Силвър спринг, щата Мериленд, 28 февруари 2006 г.

Преди около 60 години млад адвентист отказал да носи оръжие, но въпреки това се превърнал в един от най-големите герои. Неговата история ще бъде използвана за филм и се очаква чрез него вестта за ненасилието да бъде предадена на милиони хора.
На 5 май 1945 г. Дезмънд Т. Дос, 24-годишен медик от Линчбърг, щата Вирджиния, застанал върху окървавен пясъчен насип на остров Окинава и започнал да спасява войници, попаднали под огъня на японците. Той е единственият войник, получил конгресния Медал на честта – най-висшата военна награда на САЩ, за своята служба без оръжие по време на Втората световна война.
Дезмънд Дос направил въже и помогнал на 75 войници да избягат от сигурна смърт по време на едно от най-ожесточените сражения в Тихоокеанската кампания.
“Господи, помогни да извадя още един. Само още един” – се молел Дос по време на сражението. Едва след като и последният войник бил евакуиран, Дос потърсил сигурно място. Режисьорът Тери Бенедикт е създател на филма “Да откажеш по съвест”, в който разказал историята на Дос. Филмът спечелил десетина фестивални награди в САЩ. Бенедикт е също така един от авторите на сценария заедно с актьора и сценариста Робърт Шенкан, чиято драма “Цикличност в Кентъки” спечели наградата Пулицър през 1992 г.
“Щастлив съм, че историята на Дезмънд ще бъде пресъздадена във филм – заяви Бенедикт. – Вярвам, че ще послужи на важната цел да се предадат неговите убеждения и вяра. Светът ще бъде по-добро място, ако всички вървим по неговите стъпки. Смятам, че филмът ще се превърне в класика.”
Макар че е позната на няколко поколения адвентисти, историята на Дезмънд Дос едва напоследък стана известна на широката публика благодерение на документалния филм “Да откажеш по съвест” и на интереса на медиите. Дос отказал да носи оръжие по време на военната си служба и това станало причина за тормоз и за многобройни подигравки от страна на неговите началници. Примерът му за всеотдайно служене извоюва благодарността на хиляди хора от страната и една от най-високите награди.